4 Дни/ 3 Нощувки
Самолет

Сподели във Facebook

Резервация / Запитване

Дати: 01.06.2012 г.

Цена: 799 лв.

Полет на 01.06.12 - цена 799 лв

1 ден – 01.06.2012
Полет на WIZZ AIR – 06:00 часа. В 07:50 ч (местно време) каца на летище Бове. Трансфер. Статуята на Свободата, Айфеловата кула, Трокадеро, Музей на армията, Люксембургските градини, Пантеона, катедралата “Нотр-Дам-де-Пари” , катедралата Мадлен, Мулен Руж, Операта, Лувъра, градините на Тюйлери, площад Конкорд, „Шан-з-Елизе”, Триумфалната арка. Настаняване в хотел. Нощувка.



2 ден – 02.06.2012
Закуска. Посещение на двореца Версай и градините, Айфеловата кула, Трокадеро, Музей на армията, Люксембургските градини, Пантеона. Свободно време. Нощувка.




3 ден – 03.06.2012
Закуска. Свободно време. Възможност за посещение на Динсниленд - Париж или посещение на музеи по избор. По желание посещение на Лувъра, музея Орсе. Нощувка.


4 ден - 04.06.2012
В 5 часа трансфер до летище Бове. Излитане в 8.20ч. В 12.05ч каца в София.


Цената включва:

• самолетен билет;

• ръчен багаж до 10кг;

• три нощувки със закуски в 3* хотел - HOTEL IBIS ALESIA MONTPARNASSE 3*

• представител от фирмата;

• медицинска застраховка за 10 000евро.

Сайт на хотела - http://www.accorhotels.com/es/hotel-0959-ibis-paris-alesia-montparnasse-14eme/index.shtml

Цената не включва:

• входни такси на музеи;

• трансфер от и до хотела: 80 лв.

• пешеходна обиколка на Париж с местен екскурзовод: 18 евро

• посещение на двореца Версай -входна такса се заплаща на място и придвижването става с градски транспорт: 18 евро (беседа) и 10 евро (вход)

• беседа в Лувъра на местен екскурзовод-10 евро - посещението се заявява при записването.

• чекиран багаж до 32 кг. - 78 лв за двете посоки общо

Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel, )
е метална решетъчна кула, разположена на Марсово поле в Париж, превърнала се в един от най-популярните символи на Париж и Франция и една от най-известните конструкции в целия свят. Най-високото съоръжение в Париж, кулата е и най-посещаваният срещу заплащане паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Наречена по името на своя създател Густав Айфел, тя е построена като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 г.
Айфеловата кула е с височина 324 m, приблизително колкото 81-етажна сграда. Тя е най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 година, когато е изместена от тази позиция от Крайслер Билдинг в Ню Йорк. Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 година Виадукт Мийо.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На долните две нива са разположени и ресторанти.

Домът на инвалидите (на френски: Les Invalides) или музей на армията
e комплекс от здания, включващ музеи и паметници на военната история на Франция. Посветен e на френските воини, загинали във войните.
През 1670 не съществува нито една институция, която да подслони воините–инвалиди, останали без средства, и били се за Франция. Така Кралят Слънце прави жест към войниците, които са му служили в неговите походи, и решава да построи "един кралски дом, достатъчно голям, за да приеме и подслони всички сакати и остарели офицери и войници и да им осигури един фонд за тяхното съществуване".
Домът на инвалидите е построен от най-известните и големи творци на 18 век по времето на управлението на Луи XIV – Либерал Брюан, Жюл Ардуин-Мансар, Миняр, Коипел, Коисево и Кусту. Куполът на сградата е дело на Ардуин-Мансар. Завършен е през 1706 година. Отговорността за построяването на Дома на инвалидите е поверена на тогавашния френски военен министър маркиз дьо Лувроа.

Пантеонът (на френски: Panthéon)
е гробница на известни хора, намираща се в Париж. Между тях са: Волтер, Жан-Жак Русо, Жозеф Луи Лагранж, Виктор Юго, Лазар Карно, Мари Франсоа Сади Карно, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер Кюри, Мария Кюри, Александър Дюма - баща
Тук може да се види и така нареченото Махало на Фуко, поставено през 1851 г. Махалото представлява 27 килограмова сфера, която е закачена на стоманено въже, дълго 67 м. На дъното на сферата има метален шип, който очертава движението на махалото по посипания с пясък под.

Катедралата Нотр-Дам-де-Пари; фр. Notre Dame de Paris) —
Парижката Света Богородица, наричана още Нотърдам дьо Пари (на френски: Notre-Dame de Paris), е католическа катедрала в Париж. Построена е през 1163-1345 г. като една от първите катедрали в готически стил на остров Сите на река Сена. Повечето скулптурна украса на фасадата, която се смята за една от най-красивите, датира от 19 век. Тук Наполеон I е коронясан като император.
Катедралата "Парижката Света Богородица" е издигната на остров Сите върху основите на древен римски храм. Идеята за изграждането ѝ е на парижкия епископ Морис де Сюли, който финансира проекта със средства, получени от духовенството, кралят, благородниците, дори и от дребната буржоазия. През 1163 г. папа Александър III полага първия камък и в продължение на близо 2 века няколко поколения архитекти и работници работят по нея. Катедралата е напълно завършена през 1345 г. Тя е едно от най-великите постижения на готическата архитектура.

• Архитектура

Катедралата "Парижката Света Богородица" е един от върховете във френското изкуство с удивителното равновесие на пропорциите и хармоничната си фасада. Дълга е 130 м и е широка 50 м, а 3-етажните квадратни кули са високи 69 м. В южната кула са разположени камбаните, най-голямата от които тежи 15 т., а само езикът ѝ надвишава 500 кг. Стрелата е с височина 96 м.
Още с влизането погледът на посетителя обхваща високия кораб, широката напречна галерия и дълбок хор и централния олтар. Прекрасни розетки от 13 век красят катедралата от запад, север и юг. Витражът на северната розетка изобразява Света Богородица, заобиколена от персонажи от Стария завет. Витражът на южната розетка показва Христос, заобиколен от девите, светците и 12-те апостоли. Западната розетка изобразява Светата Дева, заобиколена от добродетелите и пороците. В катедралата се намира статуя, известна под името “Парижката Света Богородица”. Тази скулптура от 14 век е пренесена тук от параклиса Сент Енян. Зад главния олтар се намира прекрасната скулптурна композиция на Никола Кусту - “Пиета”. Там се намират и статуите на Луи XIII и Луи XIV.
След дълъг брачен период без да има наследник, Луи XIII дава обет, че ако има син, ще реконструира катедралата. Когато през 1638 г. му се ражда момче, той започва изпълнението на обета си. Тази работа отнема 60 години. От този обет са креслата в хора на катедралата, покрити с чудесни дърворезби, изобразяващи сцени от живота на Света Богородица.
В западната част на "Парижката Света Богородица" се намира съкровищницата, където се съхраняват ценни богослужебни предмети.
В археологическата крипта под площада пред катедралата са изложени гало-римски и по-късни останки, намерени на това място.
"Парижката Света Богородица" има чудесен орган и съвършена акустика. Тук всяка неделя в 17:30 часа се провеждат безплатни концерти. Катедралата побира 9 000 души.
Катедралата "Парижката Света Богородица" е свидетел на редица важни събития от живота на Париж. Тук през втората половина на 16 век се състои сватбата между Маргьорит дьо Валоа и Анри Наварски, който обаче по време на церемонията стои вън. През 1804 г. в катедралата е бил коронясан Наполеон Бонапарт I. Също тук е било погребението на генерал Дьо Гол през 1970 г.

Версайският дворец ,
наричан накратко Версай (на френски: Château de Versailles) е една от бившите резиденции на френските крале. Намира се в град Версай, регион Ил дьо Франс.
Версайският дворец е един от най-известните дворци в Европа, разположен на югозапад от Париж, тясно свързан с живота и управлението на Луи XIV, известен като Кралят Слънце.
Изграждането на двореца било поръчано от краля през 1661 г. на архитект Луи льо Во, като реставрация и разширение на по-стар, малък дворец. Работата на льо Во се базира на изцяло нов строителен и естетически подход, поради което още след началния етап сградата се превръща в сензация.
Втората фаза от строителството (надграждане) започва през 1668 г., при което се пристрояват нови сгради около тронната зала. Третата, последна кампания ангажира над 30 000 работници и занаятчии и продължава цяло десетилетие.
След построяването му кралят Слънце премества седалището си от Париж във Версай. При избухването на Френската революция дворецът понася значителни щети, възстановени частично след завършването ѝ.
През 19-20 век дворецът е основно възстановен с търсене на максимална прилика с първоначалния му вид.

„Сакре Кьор“ (на френски: Basilique du Sacré Cœur, в превод свято сърце)
е католически християнски храм, базилика, построена във византийски стил през 1874 г. на хълма Монмартр в Париж.
Във високата 80 метра камбанария се намира една от най-тежките камбани в света, тежаща 19 тона.
Върху фасадата са разположени статуи на Луи XIV и Жана д'Арк.

„Мулен Руж“ (на френски: Moulin Rouge, Червената мелница)
е известно нощно заведение, кабаре в Париж, открито на 6 октомври 1889 г. по случай първата световна изложба). Разположено е в 18-ти арондисман, в близост до прословутия квартал с червените фенери и Плас Пигал.
Залата побира 850 души. В кабарето е играла и българката Фео Мустакова (р. 1909). Тук са пели Жан Габен, Едит Пиаф, Морис Шевалие, Ив Монтан, Франк Синатра, Лайза Минели и други.
Прочутият канкан, който става емблематичен тук, е кадрил по музика на Офенбах. В края на 19 век англичанинът Чарлз Мортън го нарича френч канкан и според него е "ужасно шумен танц, дошъл от Франция".
Звездите на „Мулен Руж“ стават известни предимно от картините на известния художник Анри дьо Тулуз-Лотрек, който от самото откриване на кабарето идва в него всяка вечер и вдъхновен от красивите танцьорки, създава творбите си.

Лувъра (на френски: Le musée du Louvre)
е най-големият национален музей на Франция и е един от най-посещаваните и известни музеи в света. Сградата, която в миналото е била кралски дворец, е разположена в центъра на Париж, между река Сена и улица Риволи.
За първи път е отворена като музей на 8 ноември 1793, по време на Френската революция. В музея, на площ от 60 600 квадратни метра, са разположени почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.
Първият замък на това място е издигнат от Филип II през 1190 като крепост, защитаваща Париж срещу набезите на викингите. Шарл V го превръща в дворец, но по времето на Франсоа I и Анри II е разрушен и отново издигнат. Основите на първоначалното укрепление днес могат да се видят под залата на Кариатидите.
Завършването на оставащата част от двореца е започнато през 1546 и е в ренесансов стил. Голямата галерия е построена по времето на Анри IV и е с дължина над една миля, достигайки сто фута ширина. Анри IV слага начало на традицията в двореца да се канят именити художници и занаятчии, които да работят по долните етажи на сградата. Клод Перо (1665 - 1680) построява източното крило.
При управлението на Наполеон III по двореца все още се достроява. Работата по ново крило на музея продължава до 1878 г.
Лувърът съхранява богатото художествено наследство на Франция от времето на Капетингите през империята на Наполеон Бонапарт до наши дни.
Сред хилядите безценни картини се отличава Мона Лиза на Леонардо да Винчи, вероятно най-известната картина в света, разположена в отделна зала зад защитно стъкло. В музея могат да се видят и творби на Рембранд, Рубенс, Тициан, Пусен и други известни художници. Сред прочутите скулптури в колекцията са Венера Милоска и Нике от Самотраки.
Колекцията на Ротшилд, дарена на музея през 1935, запълва самостоятелна зала. Тя съдържа 40 000 гравюри, 3 000 картини и 500 илюстрирани книги.
Освен художествени, в Лувъра се провеждат и археоложки, исторически и архитектурни изложби. Музеят притежава и голяма колекция от мебели.
Най-значимата скорошна промяна във външния вид на музея е проектът „Grand Louvre“ на архитекта Йау Минг Пей, реализиран със сътрудничеството на тогавашния президент Франсоа Митеран. Отворено е северното крило на зданието, което дотогава се е ползвало за правителствени служби, а в центъра на двореца е поставена стъклената пирамида. Значително разширеният и реорганизиран музей е отворен отново за посещения през 1989 г.

Музея Орсе (фр. Musée d'Orsay)
e музей в Париж (Франция), разположен на левия бряг на река Сена и открит на 1 декември 1986 г.
В музея са изложени творби на френското изкуство от периода 1848 до 1914 г., които включват картини, скулптури, декоративни предмети и фотографии. В него се намира и една от най-богатите колекции на произведения на импресионисти.
Сградата е проектирана като метална конструкция с каменна фасада в църковен стил. Външният ѝ вид е повлиян от елегантната архитектурата на заобикалящите я сгради между които и Лувъра. Интериорът е в стил модернизъм и се състои от портал, преддверие и голяма зала с дължина 138 метра и височина 32 метра.
Експозицията в музея е подредена в хронологичен ред. Първият етаж е посветен на периода 1848 - 1870 г. Вторият етаж представя творби от края на 19-ти век, декорация на обществени сгради, представители на натурализма и символизма. На третия етаж са изложени произведения от периода на импресионизма, неоимпресионизма и художниците от Понт-Авен.